Отглеждане на момина сълза на открито

Момина сълза е абсолютно незаменима в "дивите" и "горски" кътчета на градините, идеални за сенчести места. Те са перфектно съчетани с храсти, непретенциозни са и се използват широко в индустриалното и любителско цветарство, както и в ландшафтния дизайн.

Най-големи количества от тези цветя се отглеждат в околностите на Париж и Берлин. В индустриалните насаждения те се отглеждат в продължение на 2-3 години на едно място. Най-добрият субстрат за тях е лека глинеста почва, богата на хумус, с оптимално рН 5,0. Идеалният тор е изгнил оборски тор, който подобрява структурата на почвата и при внасяне до 60 t / ha ви позволява да се справите без минерално торене с азот. Нуждата от фосфор и калий се осигурява чрез въвеждане на суперфосфат и калиева сол, съответно, до 5 и 2 c / ha.

Най-доброто време за засаждане е есента, когато листата на момина сълза пожълтяват. През пролетта тази работа трябва да се извърши с бързи темпове, за да я завършите преди пъпките да започнат да растат и земята да е суха. Плътност на засаждане 20-100 кълнове на м2, дълбочина 1-2,5 см. Растение в панделки или на хребети с пътеки до 70 см. По-тесните са неудобни, тъй като бързо се пълнят с момина сълза поради високата (20 см годишно) скорост на растеж на коренища ... При сухо време се изисква поливане след засаждане. Лилиите на долината са влаголюбиви и не понасят изсъхване. Препоръчително е да се мулчира с торф, хумус или дървени стърготини със слой от 2-3 см. Торенето с минерални торове започва от втората година.

Растенията често са засегнати от сива плесен (ботритис). Разпространението на болестта се улеснява от дъждовно време в средата на лятото и излишък на азот в подхранването. Основната причина обаче е по-дебелото засаждане.

Всяка година растенията не се изкопават изцяло, а на отделни ивици. След 3-4 години „плешивите петна“ са обрасли и отново са готови за прибиране на цветни кълнове.

В. Хондирев ,

(По материали на списание "Цветарство", No 3, 2003 г.