Сред зеленчуковите култури в руската зеленчукова градина ряпата заема много малко място. Но напразно! В крайна сметка ежедневната употреба на малко количество репички има укрепващ ефект върху цялото тяло.
Противно на общоприетото схващане, репичката не трябва да бъде горчива. Сред различните видове този зеленчук има и нежни зелени салати (зелена репичка), които практически не изгарят, по-скоро пикантни (черна ряпа) и такива, от които се появяват сълзи в очите ни (бели и лилави сортове репички). Така че можете да вземете репичка за всеки вкус.
И за да отглеждате правилно репичка, трябва да запомните следните експертни съвети.
* Необходимо е да сеете семена от репички стриктно в определени моменти, в противен случай растенията ще цъфтят, а корените ще станат груби и негодни за консумация. За лятна консумация семената от репички се засяват в края на април или началото на май, а за зимно съхранение - в началото на юли.
Работата е там, че са необходими дълги светлинни часове, за да може репичката да ускори образуването на цветя, плодове и семена, необходими за размножаването. И образуването на кореноплодни растения по това време се възпрепятства. Следователно най-дългите дни (от средата на май до средата на юли) не са подходящи за отглеждането му.
Ето защо, когато сеят в ранните етапи, растенията бързо преминават към стъбло, в резултат на което добивът от кореноплодни растения се намалява рязко, тъй като растенията бързо изхвърлят цветната стрела.
След това, когато продължителността на светлата част от деня се намали до 12-13 часа, преходът към цъфтеж се забавя в репичките и се създават благоприятни условия за формиране на кореноплодни култури.
* Репичките са светлолюбиви растения. Висок добив на кореноплодни култури може да се получи само при еднакво поставяне на растенията в градината и добро осветление (не бъркайте - осветлението и дневната светлина са напълно различни понятия). Дори лекото засенчване има незабавен отрицателен ефект върху добива.
* Въпреки че ряпата е доста непретенциозно растение и може да расте на тежки глинести почви, тя е взискателна към плодородието и разхлабеността на почвата и дава висок добив само на плодородни почви. Най-добрите почви за него са песъчливи и леки глинести с неутрална или слабо кисела реакция на почвения разтвор, с ниско ниво на подпочвените води, тъй като репичките не понасят застояла вода. Дълбочината на обработваемия слой трябва да бъде най-малко 25 см. Тежките глинести и кисели почви не са подходящи за обработка. Вкусът на кореноплодни растения значително подобрява въвеждането на пепел в почвата.
Органичните торове не трябва да се внасят в почвата в непозволена форма, тъй като това намалява качеството на съхранение и качеството на кореноплодните култури. Репичките ще растат грозни и ще имат посредствен вкус.
* Репичките не понасят добре въздушна и почвена суша. При липса на влага в почвата корените стават жилави, горчиви и леко сочни, докато неприятният рядък „аромат“ се увеличава. И при силни колебания във влажността, кореноплодните култури могат да се напукат.
* Репичката изобщо не понася удебеляване. Необходимо е от първите дни на поникване на разсад разстоянието между растенията да бъде най-малко 2 см, тъй като младите издънки реагират рязко негативно на удебеляване.
Следователно във фазата на 2–3 истински листа растенията се прореждат, като по-силните остават отначало след 5–6 см, а след това след 10–12 см и дори повече за едроплодните късни сортове. Ако това не се направи, тогава удебелените насаждения се изстрелват и образуват цъфтящи стъбла.
Когато отново изтънявате, отстранете всички слаби и повредени растения. Но оставянето на твърде голямо разстояние между растенията също няма смисъл, защото ще получите много големи корени за сметка на тяхното качество.
* Не можете да закъснеете с прибирането на репичките. Репичките се събират по различно време, в зависимост от сорта. Ранните се берат през първата половина на лятото, късните (за зимно съхранение) - преди настъпването на слана.
* Остарелите кореноплодни летни репички и корените на зимната репичка, паднали под студ, стават неподходящи за консумация от човека.
„Уралски градинар“ No30, 2016г
