Хвойнов храст

Видях насън храст от хвойна.

В далечината чух метално хрущене.

Чух звън на плодове от аметист.

И насън, в мълчание, аз го харесвах.

Усетих лек аромат на катран през съня си.

Огъвайки назад тези ниски стволове,

Забелязах в мрака на клоните на дърветата

Малко живо подобие на вашата усмивка.

Хвойна храст, хвойна храст,

Охлаждащо дрънкане на променливи устни

Леко бръщолевене, едва попадащо в катран

Който ме прониза със смъртоносна игла!

В златното небе пред прозореца ми

Облаците преминават един по един.

Градината ми, която е обиколила, е безжизнена и празна

Бог да те прости, храст хвойна!

1957 г.