Видях насън храст от хвойна. В далечината чух метално хрущене. Чух звън на плодове от аметист. И насън, в мълчание, аз го харесвах. Усетих лек аромат на катран през съня си. Огъвайки назад тези ниски стволове, Забелязах в мрака на клоните на дърветата Малко живо подобие на вашата усмивка. Хвойна храст, хвойна храст, Охлаждащо дрънкане на променливи устни Леко бръщолевене, едва попадащо в катран Който ме прониза със смъртоносна игла! В златното небе пред прозореца ми Облаците преминават един по един. Градината ми, която е обиколила, е безжизнена и празна Бог да те прости, храст хвойна! 1957 г. |