Есенна роза

Гората покри върховете си,

Градината оголи вежди

Септември е мъртъв и далии

Дъхът на нощта изгаряше.

Но в полъх на студ

Един от загиналите

Ти сама, царице роза,

Ароматно и великолепно.

Въпреки жестоките изпитания

И нечестието на умиращия ден

Вие сте очертания и вдишвания

През пролетта ми духаш.

18 септември 1885 г.