Хилдесхаймският хилядолетен розов храст

Германският град Хилдесхайм (Hildesheim), разположен във федералната провинция Долна Саксония, близо до Хановер, наред с други предимства, споменати в многобройни пътеводители за Германия, си спечели славата на „града на розите“. Факт е, че стените на къщите на този древен град са преплетени с рози - най-истинските живи и изкуствени и дори просто боядисани, но все пак - рози. Многобройни туристи идват в Хилдесхайм, за да видят две древни романски църкви - Св. Михаил (XI век) и църквата Годерхард (XII век), които днес са поразителни примери за романски храмове от саксонската школа, характеризиращи се с особена масивност и простота на формите. Но легендата за Буш на хилядолетието донесе не по-малка слава на града.

От дните на езичеството розата заема важна роля в германската митология, тя е неразривно свързана с имената на най-могъщите богове. С пристигането на християнството в Германия розата става обект на почти свещено поклонение. Произходът на легендата за произхода на извити тръни от рози принадлежи към онези древни времена. Сатана, изгонен от Господа от небето, замислил да се качи отново там, решил да използва шипка - правите му стволове с тръни можели да му служат като стълба. Но Господ отгатна плана му и огъна стъблата на шипките. Тогава Сатана, вбесен от провала, огъна тръните. Така тръните на розите станаха не прави, а извити надолу.

Най-старият розов храст расте в гробището на Света Ана, недалеч от катедралата Хилдесхайм, опирайки се на външната стена на хора на малък готически параклис в една от апсидите. Легендата разказва, че самият външен вид на тази катедрала е неразривно свързан с този прекрасен розов храст. Според легендата, дошла до нас, веднъж синът на Карл Велики, Луис Благочестив, загубил нагръдния си кръст по време на лов, който съдържал частица от свети мощи. Слугата, изпратен в търсене на кръста, го намери сред снега върху розов храст, покрит с цветя, но не можа да го премахне оттам, тъй като храстът не го пускаше да влезе. Тогава самият Луи отиде за кръста. Когато стигнал до розовия храст, той видял непонятно място в снега под формата на план на катедралата, в горната част на който бил самият розов храст. Луи успя да премахне кръста от храста.Впоследствие Луис Благочестив заповядал да построи катедрала на това място, като държал с него прекрасен розов храст. Оттогава самото място се нарича Hilde Schnee, което означава „дълбок (голям) сняг“; от него впоследствие се формира думата Хилдесхайм.

Хилядолетният храст от рози е жив очевидец на строителството на града през X-XI век и трябва добре да помни самия епископ Бернар, при когото са построени и двете църковни сгради, донесли световна слава на град Хилдесхайм и станали стълбовете на германската романтика.

С течение на времето един малък храст прерасна в огромен храст, висок около 3 метра, който съществува и до днес и най-важното е, че е покрит всяка година с хиляди великолепни рози.

По време на Втората световна война дебело стъбло на роза падна в огън и беше силно изгорено, но на следващата година то оживя отново, пусна нови буйни издънки и започна да цъфти повече от всякога.

Всяка година хиляди и хиляди туристи, които идват в Хилдесхайм, бързат да видят прекрасния розов храст, който е жив пазител на хилядолетната история на Германия.