Представители на кадифето ( Фелодендрон) принадлежат към семейството на рута ( Rutaceae). В рода има около 10 вида, но за нас най-интересен е кадифето Амур, или амурското корково дърво (понякога го наричат кадифено дърво).
Амурското кадифе ( Phellodendron a murense) е двудомно широколистно дърво с височина до 30 м, най-често до 20-25 м, в северните райони от ареала си расте като малко дърво. Короната му е широка, разперена. Кората на младите дървета е светлосива, докато на старите дървета става тъмносива на цвят и става набръчкана, кадифена, със силно развит корков слой. От вътрешната страна кората е ярко жълта, а корковият слой е светлокафяв. Един сантиметър от щепсела нараства (по радиуса) средно за 50 години. Но в зависимост от условията продължителността на този процес варира от 32 до 72 години.
Според модела на кората дърветата се отличават с ламеларна, диамантена или пепелява кора. Дърветата с ясенова кора дават най-добрия корк, а ламеларната кора е най-продуктивна.
Листата на амурското кадифе са сложни, перални, подредени последователно, състоят се от 7-13 овални, заострени листа и се появяват на дърветата през май. При триене листата издават неприятна миризма.
Кадифеното дърво цъфти през юни-юли, след пълно разлистване. Цветовете му са двудомни. Малки (до 1 см в диаметър), зеленикави, с двоен околоцветник. Венчето се състои от 5-6 хлабави, зелени, по-късно кафяви венчелистчета. Съцветието е метличесто. Опрашването става с помощта на вятър и насекоми, тъй като кадифето е добро медоносно растение.
Плодовете са сферични костилки със сочен перикарп, до 1 см в диаметър, когато узреят са черни, блестящи, смолисти, със силна миризма. Те узряват през септември и остават дълго време на дървото, кълват се от птици, които ги разпространяват на големи разстояния. На открити места кадифето от Амур започва да дава плодове от 7-10-годишна възраст, а в гъсти насаждения - много по-късно. Дава плодове ежегодно и обилно. Поради ежегодното и доста обилно плододаване, естественото му регенериране в открити и добре минерализирани райони (сечища, изгорели площи, крайпътни пътища на дървесни пътища и др.) Протича успешно.
Амурското кадифе е доста светлолюбива порода, затова се препоръчва да се засажда на добре осветено място. Не е придирчив към почвата и влагата. На места с естествен прираст предпочита свежи хумусно-алувиални почви на долини, толерира временно преовлажняване, но не расте в блата. Устойчив на суша.
Кореновата система в пресни, дълбоки почви е силна, с добре развит корен. На подзолисти, глинести и глинести, както и на тънки чакълести почви коренът се развива слабо и растежът му се забавя от интензивно нарастващите странични корени.
В млада възраст кадифето от Амур страда от измръзване, но по-късно става достатъчно устойчиво на замръзване. Когато го засаждате във вашия район, трябва да вземете предвид всички тези характеристики и да му определите добре осветено място, защитено от северните ветрове. Кадифеното дърво не изисква специални грижи. Подхранването с минерални и органични торове няма да пречи и в студените, безснежни зими трябва да се предпазва от замръзване.
Амурското кадифе се размножава добре със семена. Сивкавите или черно-кафявите семена остават жизнеспособни 2-3 години. За пролетна сеитба им е необходима предварителна стратификация в рамките на 2-2,5 месеца. Размножаването с коренови издънки и свръхрастежи от пън е възможно, ако диаметърът му не надвишава 30 см. По-дебелите пънове не дават свръхрастеж.
От около средата на 20-ти век кадифето Амур се отглежда широко в градини и паркове в много региони на европейската част на Русия, в Беларус, Украйна, балтийските страни, а също и в Западна Европа. Почти навсякъде расте добре, цъфти и дава плодове. Понякога краищата на едногодишните издънки са повредени от измръзване. Растението спомага за пречистването на въздуха от бактерии и затова е високо ценено в градинарството.
Дърво и корк се получават от амурско кадифе. Коркът се събира за промишлени цели от средата на юни до средата на август, когато изостава значително от ликвата. Извадете щепсела от долната, двуметрова част на цевта. Новият корков слой не расте по-рано от 17-23 години след първото отстраняване. Качеството на втория изваждащ щепсел е значително по-добро от първото.
Амурското кадифено дърво е здрав, лек и мек, светлокафяв на цвят със златист оттенък, устойчив на гниене. От него се прави линолеум и линкруст, използва се и при производството на шперплат, от него се правят мебели, ски и различни занаяти.
Но освен това, кадифето Амур се използва и за други цели. В местата на естествен растеж амурските кадифени листа служат като храна за елените сика. Етеричното масло от плодовете има фитонциден ефект, което дава възможност да се използват като инсектицид в борбата срещу отглеждащия молец. Екстракти от различни части на растението оцветяват тъканите и кожата в зелено. Източникът на жълта боя за коприна, памук и лен е лук.
Това растение е ценно медоносно растение и дава много лечебен мед.
