Жълти цветя

... Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя се обърна от Тверская в уличка и след това се обърна. Е, познаваш ли Тверская? Хиляди хора вървяха покрай Тверская, но мога да ви уверя, че тя ме видя сама и изглеждаше не само тревожно, но дори сякаш болезнено. И бях поразена не толкова от нейната красота, колкото от необикновената, невидима самота в очите й!

Подчинявайки се на този жълт знак, аз също се превърнах в алея и тръгнах по нейните стъпки. Тръгнахме по кривата, скучна алея в мълчание, аз от едната страна, а тя от другата. И в алеята нямаше, представете си, нито душа. Измъчвах се, защото ми се струваше, че е необходимо да говоря с нея, и се притеснявах, че няма да произнеса нито една дума, а тя ще си отиде и никога повече няма да я видя.

И, представете си, тя изведнъж проговори:

- Харесвате ли моите цветя?

Ясно си спомням как гласът й звучеше доста ниско, но с повреди и колкото и глупаво да изглеждаше, че ехото удари в алеята и се отрази от жълтата мръсна стена. Бързо отидох до нея и, приближавайки се към нея, отговорих:

- Не.

Тя ме погледна изненадано и аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал тази конкретна жена!

... Да, тя ме погледна изненадано, а след това, като погледна, попита:

- Изобщо не обичате цветя?

В гласа й имаше, струваше ми се, враждебност. Вървях до нея, опитвайки се да не изоставам и за моя изненада изобщо не се чувствах скована.

„Не, харесвам цветя, просто не така“, казах аз.

- И какво?

- Обичам розите.

Тогава съжалих, че казах това, защото тя се усмихна виновно и хвърли цветята в канавката. Малко объркан, въпреки това ги вдигнах и й ги подадох, но тя се ухили и бутна цветята, а аз ги носех в ръцете си.

И така те вървяха мълчаливо известно време, докато тя извади цветята от ръцете ми, хвърли ги на тротоара, после подаде ръката си в черна ръкавица със звънец в моята и ние тръгнахме рамо до рамо ... Любовта изскочи пред нас сякаш изпод земята убиецът изскача в алеята и удря и двамата ни наведнъж! Ето как удря мълния, така удря финландския нож!

(Откъс от романа "Майсторът и Маргарита")